Петър Дървингов – когато да седиш безучастен не е опция
Петър Дървингов е роден в занаятчийско и родолюбиво семейство от град Кукуш (днес Килкис, Гърция) на днешният ден през 1875 година След като приключва взаимното учебно заведение в града, той учи в Солунската българска гимназия през 1891 – 1892 година, където приключва обучение с отличен триумф. Пристига в София и през есента на 1892 г. започва да учи във Военното училище до 1896 година. Като първенец – трети по триумф във випуска – той има право да реши къде да постъпи на работа и избира Шуменския гарнизон, където става част от кавалерийски дивизион. По-късно тази част от кавалерията е преместена в Добрич, където Петър е назначен за пълководец на конен взвод, а по-късно, през 1900 година, е създаден в поручик и е изместен в 1-ви конен полк.
Петър Дървингов като поручик
През интервала 1902-1903 година излиза от постоянните въоръжени сили откакто подава доклад до началниците си и минава в запаса. Целта му е да бъде част от революционна активност за освобождението на поробените българи в Македония и Одринска Тракия. Така Петър Дървингов се причислява към редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Първо си пуска постоянен отпуск през 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание, с цел да взе участие в него. След като отпуската му изтича, подава и заявката за излизане в ресурс. Във въстанието той е член на въстаническия щаб и управлява чета.
На идната година е време за Илинденското въстание. Петър е определен за пълководец на Беласичкия отряд и като челник на чета в Серския революционен окръг той се бие в Мелнишко. Въстанието, както знаем, е потушено и съгласно ВМОРО, 30 000 души бягат в България. Сред тях е и Дървингов, дружно с дружината си.
В България постъпва още веднъж на военна работа – в 3-ти конен полк. В този интервал е създаден в чин ротмистър, а в това време и приключва Генералщабната академия в Торино, Италия през 1909 година (в която постъпва през 1906 г.). След това се завръща на работа в 3-ти конен полк, а на идната година е назначен за пълководец на ескадрон от 8-и конен полк в Добрич.
През интервала 1906-1909 година учи в Генералщабната академия на италианската войска в Торино. След завършването й през 1909 година е назначен за офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. След това преподава във Военното учебно заведение в София. През 1911 година става помощник-началник на разследващата секция към Щаба на армията. Същата година става и учител във Военното учебно заведение. На 18 май 1911 година е създаден в чин майор и e назначен за помощник-началник на разследващата секция в Щаба на армията. В същото време Дървингов застава отпред на революционната група дейци от някогашния Върховен комитет, измежду които са подполковник Александър Протогеров, подполковник Климент Кръстев и майор Борис Дрангов.
„ На нож “, картина на Ярослав Вешин със сюжет от Балканската война
Идва време за Балканската война. Дървингов се бори на Тракийския боен спектакъл, като началник-щаб на Македоно-одринското опълчение, на която служба е нает със заповед №5 от 25 септември 1912 година, издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев.
След демобилизацията следват редица постове в армията – адютант в 1-ва военноинспекционна област, пълководец на тайфа от 6-и пехотен търновски полк, помощник-председател на Военноисторическата комисия, шеф на информационно-цензурната секция в Щаба на армията…
На 18 май 1915 година става подполковник. Точно преди началото на Първа международна война.
„ България с нас! “ – пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили
В началото Първата международна война (1915 – 1918) е шеф щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия (6 пехотни и 1 артилерийски полк, персонален състав – 35 000 бойци и офицери), в която участват българи от Македония и Тракия. През май 1916 година Дървингов е назначен за пълководец на 1-ви пехотен македонски полк от 11-а дивизия, където остава до май 1917 година. През август 1917 година получава нов чин – полковник.
След войната следва още работа в армията – пълководец на 40-и пехотен беломорски полк и 1-ва бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия – която свършва през 1919 година, когато е уволнен от армията и е причислен в запаса.
***
Дървингов се занимава и с научна и социална активност. Той е един от най-изтъкнатите военни педагози и историци в България.
Научните му ползи са свързани с военната история като той написа доста научни писания като „ От Пловдив и София към Цариград и Скопие. Паралел на военните дейности “, „ Самоучител на възрастни хора “, „ Пирин и битката в неговите глъбини “, „ Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци – 1915 година “, и други. А „ История на Македоно-одринското опълчение “ е един от първите и до през днешния ден най-хубавият труд за опълчението.
За своите обилни заслуги при развиването на военно-педагогическата мисъл през 1932 година става дописен член на Българската академия на науките.
През 1953 година комунистическата власт в България стартира развой против Петър Дървингов. Той умира на 5 години по-късно – на 8 март 1958 година в София.
